Кога смисълът на живота се губи?Тогава когато разбереш,че няма за какво да се бориш или тогава когато разбереш,че колкото и силно да искаш нещо и да се опитваш да го постигнеш то няма да се сбъдне само заради една шега на съдбата в лицето на немарливостта на друг човек.Изглежда,че желанието за успех и удоволетвореност от съществуването остават на заден план пред самата идея за оцеляването.Човек мисли не за общото благо,а за това как да преживее до утрешния ден - това е основният проблем за упадъка на обществото.Не може един млад мъж или жена да се бори със зъби и нокти да успее в този несправедлив живот и само заради грешката на някой на него близък да се проваля грандиозно.Кога хората станаха толкова немарливи и незаинтересовани от страданията на ближния.Трудно е...да живееш с нагласата,че ако учиш и работиш здраво със сигурност ще постигнеш успехи и ще олекотиш живота си до някаква степен.Откъдето следва въпроса: Защо да се трепя като луд,след като нищо не зависи от мен ? Това е въпросът,който всеки млад човек,като мен,трябва да си зададе.Колкото повече мисля,толкова повече се плаша от малката бройка на нещата,които зависят от мен,но въпреки това продължавам напред без да мисля какво е било и какво е можело да бъде,защото това ще ми изкара само жълта книжка...

"Защо да се трепя като луд,след като нищо не зависи от мен ?" - това е въпросът на годината и за мен. Само че през призмата на това "защо да се мъча да променя света, след като няма да успея". Иначе трепането като луд е едно от нещата, които спасяват човека, загубил смисъл, от жълтата книжка :)

Кога смисълът на живота се губи?Тогава когато разбереш, че няма за какво да се бориш или тогава когато разбереш, че колкото и силно да искаш нещо и да се опитваш да го постигнеш то няма да се сбъдне само заради една шега на съдбата в лицето на немарливостта на друг човек.